Morello Blossom: 10/01/2011

сряда, 19 октомври 2011 г.

сутрин е

красиви малки проблясъци есен такава, каквато трябва да бъде цял октомври. а е само малък остров насред снега, който го няма...почти.

сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.

колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590

вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.

трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.

най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.

а, и новият на бон ивер е хубав.

неделя, 9 октомври 2011 г.

подслон

сънища.
неделя е и балканът е целият обвит в мъгла. събуждам се към 7 и 36 и започвам наум да си разказвам всички тези сънища. къщата ресторант, в която предлагат рибена чорба, много хубава, някъде по пътя между ябланица и бургас. била съм там. да. била съм. красива къща с тесни коридорчета и вити стълби и ниски тавани.
хубавото апартаментче на теди и диди, които заминават и ги питам дали техният хазяин няма да дава мястото под наем. големи дървени лавици с огромни книги с шарени корици. после теди се обажда да се сбогуваме и пита къде сме. с цвети съм. в кофи, казвам. някакво заведение, кояео тя ни е показала. после се появява някакъв човек, който ни снима. никон.
място с река, в която плуваме. оказва се, че имало змии, но не съм знаела и съм се гмуркала без страх.
чанта черна с рози. прекрасна е и много ми се иска да си я купя.
търся магазин, в който продават памперси. влизам в била, там се разминавам с моя бивша колежка. бебето е още малко. баба цани се грижи за него.