една минута есен

защото язовирите
не са комини.
защото зимите
не са светлината на януари.
звездите са очите на слонове
от преди милион години.

кестенови листа разпилени по улиците
котки по прозорците
и морето покрито с есен.

пътуване към белия Юг

на гости на Шалала :)

ято

девет имена се търкалят в съня ми
бездумни като влаково пространство между гари
като ято, което прегръща
като песен, която се връща.

make me long for winter

в тези гори може да забравиш името си.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.