We'll always have Paris

"Some people never go crazy. What truly horrible lives they must lead. "
— Charles Bukowski


Париж завинаги


"Poetry is what happens when nothing else can."
— Charles Bukowski

светът върви напред, а не назад

събуждам се и както Габи казва
протегни се измяукай
повърти се малко във леглото
изпъни крачета пръсти
лапи и криле
петък сутрин
после някаква песен е
българска
се промъква в главата ми тананикам
и даже припявам няколко думи
не помня или не зная името й мисля си
после ще я потърся
като пусна компютъра
кафе шоколадови курабии
два кадъра по-близо
до проявяването на малкия принц
песнички за дъгата и за цветята
два часа по-късно си спомням
че трябваше да търся някаква песен
каксеказвашекаквосепееше
(.......)
(ако пробвам да легна отново във все още неоправеното легло дали пък няма да си я припомня)

пълнолун.дие

Яна Илинда или просто Яна, която е на шест и вече е голяма жена имя къща с кладенец гора пред прага и нероденият й син се казва Емине
..книга ли е или..? книга дейстие я нарекох, като течаща мисъл, като сън, като нещо, за което мечтаеш..
Освен това Буковски и Бредбъри и Букова (отново Яна)

Освен това ..





18.18

Бях тръгнала със съвсем друга мисъл да пиша, ама.. Знам ли какво се случи от там до тук

Иска ми се да свия толкова много слънце само в три реда

(двадесет и) пет цвята на дъгата

там
пам пам
дундиарадундиара тананикам си
по улицата която минава от пазара към вкъщи
свивам в дясно после се връщам
отлючвам и хоп в асансьора
пампампам..
и шоколадови бисквиди

колко е драконово и котешко
с лапи

ти!


или той..




и днес пак излъгах децата

аз: кои животни още живеят в джунглата?
Спас: зебри
аз: поглеждам го с "дъ лошия" поглед
Спас: еднорози!
аз: ее, чакай, къде живеят еднорозите
Валери: в гората
аз: в коя гора?
Андрей: във вълшебната
аз: а къде има вълшебни гори?
Спас: в приказките
аз: точно така
Спас: (леко заекващо) аз се обърках с носо-носорозите

24

още
малко
остава
всеки път с нетърпение очаквам рождения си ден и едновременно ми е толкова носталгично по все още неотминалата стара "година"
след 5 часа и 23 минутки ще съм на четвърт век, което звучи много... сладко :)
всъщност никога не съм била фен на петиците, ама 2+5=7 вече е особено симпатично, защото е само с единичка преди 8
чудя се кога всичко се превърна в такава математика
24, 2 плюс 4, шест, осем, 8, четири, тритри и тънъ..



преди няколко вечери (всъщност миналата неделя-срещу-понеделник (колко бързо се мина тая седмица само)) сънувах: бялата кралица, червената кралица, играят на криеница в някаква гора, бялата жуми, покрай мен минава-прелита чеширски не котарак, а кон, после червената намира някакви хора, които са като на'ви от аватар...
днес гледам това видео

възможно ли е наистина да сънуваме еднакви сънища?...
мисля, че това е риторичен въпрос. разбира се, че е възможно :)
двадесет и пет
хир ай ком! :):)

сряда

прибира се в сряда поглежда си часовника станало девет без петнайсе измива си вилицата накисвала се в чашата от кафе от миналия вторник пресяга се към шкафа да извади купата за салатата в този момент влиза сестра ми в стаята и ми се примолва иди до магазина за мляко и няколко часа по-късно вече купила млякото и изяла вечерята сядам и гледам станало девет и петнайсет и си мисля уф значи

котешко носле

разстила покривката - котешко носле
приглажда гънките ала ах!
с нокът закача една бримка и черевеното конче
се заплита около малкия й пръст като лъч лунен

по кадифената й козина-кожа
преминава лек гъдел промъркване
свиване на миглите и затваряне на очите
докато мяука

после пристъпя леко промушва се
между краката на столовете и хората
посреща с поглед отминава с усмивка
и помахва с лапа от далечината

*фук*

*си се радва*

ден трети

..седи на плажа и си чопли кожата
успяла е да изгори на малки петна по краката и гърба
някак е като змиите като змеите змеици змейове шаркани
някои наричат ги дракони
кожата ли си сменя дрехите ли?


*

всъщност отворих писането на нов пост, защото
вчера вечерта и тази сутрин
си намерих пет неща за разглеждане и за да
не се пълни с табове лисичката
ето ги тук
все още неработещи као линкове
(нямамсидеякаксеправи)

едно:
http://www.flickriver.com/photos/truth-hurts/sets/72157617255287220/
снимки разбира се
много птици
тези дни ми се лети!

две:
http://detstvoto.com/index.php?newsid=2397
за дивите неща, мястото където бродят и малкият Макс-с-вълчия-костюм.. книжката, а не филмът, който е поразителен

три:
http://elichkata.blogspot.com/
тези гористи Елици всичките (вече три) са все такива вълшебномайсторящи
тази ги рисува много чудни, направо вдъхновяващи

четири:
http://georgisharov.blogspot.com/
тоз човек е част от Котки Под Коли, за което разбрах преди десет минути, така че още не знам какво точно е, но правят музика и има мяукане
в блогът му има интересни неща, а и оттам стигнах до..

пет:
http://grandoman.com/
предстои разглеждане
но за кошмарът на домашната котка просто.. мяу-мяу

хайде малко снимков материЯл, за да е ясно за какво иде реч:

1.

2.

3.

4.

положението е мяу-мяу

да
болна съм
ама много
остави това дето кашлямподсмурчамитемпературата
и това че имам адската мускулна треска дето не е било от сто века
кози в ракетата
портокали в гардероба
из-тре-щя-вам! (да се чете с главни букви)
и въобще.. положението е мяу-мяу

вчера рисувах, вдъхновена от една песен и от едни рисунки
песента: Lex Land - What I Want From You http://thefeelgood.com/MorelloBlossom/2010-04-06

рисунките:http://www.nicolettaceccoli.com/


(от това горе)


(от песента)


(две много кофти изпълнени идеи с голямо замацване на контакта)

закъсняла зима

кръв по върха на пръстите
сънувам или мечтая
и луната не мигла а сърп
през прозореца ми като карфица
студа във ръцете
вятърът
и аз
която ме няма

please stay a while and watch me rain....

мартенско..

broken bells


s.he can fly


приказки за театър


if he could cry


и априлско..

'Cause, really, why would you ever want me?
Why would anyone ever want me?




и по http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=455&WorkID=15917&Level=1

Свърши вече зеленото време.
Мрак покълва в жадни очи.
..нещо успя да ми вземе
и .. с малко ме заличи.

Свърши вече зеленото време.
Стар часовник на глас мълчи.
Самотата е с дъх на бадеми
и се опитва да загорчи…

козунак

рибена люспа.
котката
почиства лапи


*
и ей такива работи
в първия ден от април
във Враца