rainy sunday afternoon

свива се на топка

и мълчи

малка лисица

без мечти

dreamless starless greenless

как все тъй се случва
в последните минути секунди
в последния ден
на януари
мечтая за зелени поляни да впивам
пръсти в косите му
как все тъй за първи път
се скривам и как забравила съм
че съм охлюв
докосване-скриване
докосване
откриване
все по често чувствам се
съвсем по-малка
от листо от мравка
това е кръговрата
на зеленината

изплашена
затварям очи

What have I found
The same old fears.
Wish you were here.

киви

опитвам се
да те запазя като хубав сън
да те мечтая да те сбъдна
и само с няколко думи
да те направя възможен



счупила се пръчицата й
от толкова вълшебста
и сега наместо блясъци
и замъци дъги пейзажи
храсти розови цветя и славеи
ранни утрини лъчисти залези
роса трева зелени планини и обич
наместо тиквите в каляски всичко
в големи много тикви тя
оранжеви превръща а мечтае си
за морков със зеленичко
по крайчеца но не сега
е тиква тиква и зелени
завъртулки дето
всичко е наопако превърнато
без орехите
тя обича тиквеник
и сок от моркови
и киви със лъжичка ядено

starless

Just lay down for a while, next to me..

Didn't mean to make you panic, didn't mean to put you off
Baby it's the way that you've got me
I listen to my heart and it takes you high
And you ask me how, can I show you how?
I need your love right now, now, now.

breathe

най хубавият сън
който някога съм имала
недостигът на кислород
вдишване
вдишване
вдишване
ръцете
нозете
сияние сияние
толкова близо до думата обич

Just lay down for a while, next to me..

ръцете на хората

ръцете на хората
за разпръснати по света като
клони огъват се от
силния вятър
разбулва коси
сякаш вълни
и пяна пенлива в брега
разбива
сърцето ми
разбива мечтите и сънищата
на парченца
счупено огледало което
винаги мамело е
аз
не
съм
аз

три пъти по(-)тихо

първо
ще ти дам на съхранение
дракон с бисерни мъниста по крилете
и вертикален поглед към света
сетне
зеленодиво същество
с цветя по козината
което да пази дома ти
да пази ключовете
за сърцето
и накрая
три за щастие
нали така
едно зелено отвътре
леко рошаво и кафеникаво отвън

тихотихотихо
се сипе
снега
във полите
на витоша

заснежаване

залезен х зазелен
при~ЗЕМЯВАМ / ЮТЯВАМ / ЛУНЯВАМ
и ВръхЛитам
Стар=Звезда
офейквам
лунатик - който тича по луната

червеното е синьо
зеленото - лилаво
тича по хълма сънят ми
за ръка хванат със вятъра -
две отнесени от вихъра
небивалици

Съновидение

18-19.12 Dreamfall Съновидение
Като изключени с копче всички хора "падат", телата им се изключват, а другото (душа, съзнание) отива на някакво място "горе", където друго съзнание (женско) ни обяснява как няма да помним нищо после, но подсъзнателно ще спрем
да убиваме животни и да ги ядем, ще спрем да убиваме дървета.
До мен стои Някой (*тук даже съм си написала едно име*). Неговата душа има знак, белег - звезда на дясното си рамо. Аз имам същото, но на лявото. Това е знакът, че душите ни са свързани. Питам съзнанието жена дали поне това ще помним, тя казва "Не, но ще го знаете".


*Страхотръсно и.. забравимо. Добре че си записвам*

стар

забравил е обувките си
до входната врата и
тихо-мълком прокрадва се
с боси нозе
в съня на съня ми
когато където
мечтая
да го сънувам

ще забрави някой ден
някоя нощ
снежинките си
че даже и спомена за техните капки
и тогава ще ми сбъдне
синя луна
зелен залез
и розово фламинго

питам се чакам
кога ли
ще взема по улиците павирани
съвсем случайно
да му наЛетя и после
със скимтящо мм.. мяу
да оФейкам

nails

напълно обсебена от тези ръце лявата е лявата е дясна в съня ми докосва с върха на пръстите си моята лява ръка моите връхчета там където е най осезаемо най усмихнато най мечтателно цял ден отнесено мислещозанего

http://www.youtube.com/watch?v=avQ8Yk-lpo0

?

смъртта
е
занимание
самотно
каза
той
а
дали
не
и
обичта
помислих
аз

не

и ръцете му
ръцете му
тези ръце
ще сънувам ги
заключена
в сърцето му

все обърнати въпроси
лутат се в съня ми