Morello Blossom

2012-02-08T13:07:00.001+02:00

очаквайте през април
(:

perfect sense

2011-12-29T11:09:00.002+02:00

имитация.
спокойни са водите на езерото.
писък на чайка или внезапен порив на вятъра.
нека вземем в ръцете си този спомен.
стича се като кал между пръстите
като глина по кожата.

дивите вълни на морето
скривалище за мъртви останки.
вечният отлив
студените светлини
и сякаш това е краят на света.
събуждам всички свои демони.
копие на предишни животи

"Ехото като въздушен спам"

2011-12-14T14:35:00.003+02:00

може да пише за мъглата и за вятъра
за това как фаровете сутрин се губят в края на света
червените изчезват
жълтите връхлитат като котешки чудовища
вятъра се промушва през най-малките пролуки
между шала и якето
при скъсания връх на ръкавиците
прибира ръцете си в червеното
пристъпва
малки крачки утъпкват малък кръговрат
поглежда часовника си през половин минута
спотаява навътре в себе си въздишките
като ехо на отминали ветрове.

навързани

2011-12-02T21:56:00.002+02:00

подводници по стръмен бряг.
очи, криле на пеперуда, котка.
спускане в тъмното.
чаршафи прогизнали със сънища.
отживелица и преживяване на три живота отзад напред.
междинни пространства и пътуване.

СофияЕсен със SKENA 35mm с Кодак или Центуриа 100

2011-11-26T17:50:00.011+02:00

оглушели пустини

2011-11-24T19:03:00.000+02:00

стълби като храсти.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.

хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.

музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.

надвиснала земя

2011-11-05T14:06:00.004+02:00

приковаване на ветровете
и как всяка сутрин пробиваш пространствата между сънища и реалност.
когато тишината на есента
прониква в кожата ти
и мисълта за отлетяване
не се е случвала.
сякаш притискаш прахта на земята към сърцето си
пробиваш малки дупки между пръстите
и вкореняваш всеки спомен.

надвисват върху ти земи, пустини и улици.
бели страници
и сенки пъплещи в тъмното.

сутрин е

2011-10-19T19:40:00.003+03:00

красиви малки проблясъци есен такава, каквато трябва да бъде цял октомври. а е само малък остров насред снега, който го няма...почти.

сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.

колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590

вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.

трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.

най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.

а, и новият на бон ивер е хубав.

подслон

2011-10-09T09:24:00.005+03:00

сънища.
неделя е и балканът е целият обвит в мъгла. събуждам се към 7 и 36 и започвам наум да си разказвам всички тези сънища. къщата ресторант, в която предлагат рибена чорба, много хубава, някъде по пътя между ябланица и бургас. била съм там. да. била съм. красива къща с тесни коридорчета и вити стълби и ниски тавани.
хубавото апартаментче на теди и диди, които заминават и ги питам дали техният хазяин няма да дава мястото под наем. големи дървени лавици с огромни книги с шарени корици. после теди се обажда да се сбогуваме и пита къде сме. с цвети съм. в кофи, казвам. някакво заведение, кояео тя ни е показала. после се появява някакъв човек, който ни снима. никон.
място с река, в която плуваме. оказва се, че имало змии, но не съм знаела и съм се гмуркала без страх.
чанта черна с рози. прекрасна е и много ми се иска да си я купя.
търся магазин, в който продават памперси. влизам в била, там се разминавам с моя бивша колежка. бебето е още малко. баба цани се грижи за него.

от http://breatheformeplease.tumblr

People Help The People

2011-10-07T23:20:00.002+03:00

ново прелестно видео на Птицата. чакам с нетърпения целия албум.
Birdy - People Help The People

и нещо прелестно от http://teresa-q.blogspot.com/

мин(ута е много)

2011-10-02T19:47:00.008+03:00

Созопол, лято 2011
снимани със SONY digital

една минута есен

2011-09-23T18:03:00.003+03:00

защото язовирите
не са комини.
защото зимите
не са светлината на януари.
звездите са очите на слонове
от преди милион години.

кестенови листа разпилени по улиците
котки по прозорците
и морето покрито с есен.

пътуване към белия Юг

2011-09-18T21:24:00.005+03:00

на гости на Шалала :)

2011-09-18T21:21:00.003+03:00

ято

2011-09-16T17:55:00.002+03:00

девет имена се търкалят в съня ми
бездумни като влаково пространство между гари
като ято, което прегръща
като песен, която се връща.

make me long for winter

2011-09-09T21:20:00.003+03:00

в тези гори може да забравиш името си.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.

чисти светлини

2011-08-29T15:35:00.002+03:00

чисти светлини като златоснежни вени.

отхвърлям пространствата между приливи и залези
изчиствам с вдишване прахта от възглавници.
думите изговарят някакво скрито мълчание
зелено за откриване на минутите
синьо за вълнуване на секундите.

pockets full of stones

2011-08-27T21:08:00.003+03:00

ЮлЯто

2011-08-22T17:37:00.007+03:00

лято в Лиляче

Юли наднича през рамото ми

три или може би четири

2011-08-05T18:08:00.002+03:00

М като Моби
.

http://desemba.tumblr.com/ просто се влюбих в този тъмблр блог. може и да е заради музиката, не само заради снимките.

М като Мусака (и като Море, ама то после)

и http://www.flickr.com/photos/parkerfitzgerald/

и забраненото мечтание за есен.

2011-08-04T15:12:00.004+03:00

скъсяване на пространствата с всяко препъване в корени.

пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.

някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.

лЯто

2011-07-25T10:21:00.006+03:00

сякаш е минала цяла вечност или цяло лято и на моменти е точно това усещане как е вече есен. плашещо, страшно и даже малко ужасяващо ми е в момента тази мисъл за идната учебна година. не, още не съм си преживяла лятото и не си го давам.

юни завърши с една прекрасна седмица във Варна. многоточки, точки, много и много точки. котки. хора. котки. мау. влак. море. кубо. мента. улици. диня. ДТ. село. зарзалии. баба. питки. враца.
казано на кратко (и не толкова) това е (:
три дълги (в края им вече изглеждащи не толкова) седмици в училище през 'би-трябвал-лятната-ваканция' не са най-хубавото нещо, особено когато мога да се разхождам по нагорещените улици на София. мау.

последните петък-събота-неделя са хубави толкова. гостуване в Ани и Мишел с китари, цигулка и междузвездни войни. навлизането в живота на хората е толкова интересно, колкото и гостуването в нови домове, което винаги съм обичала. двете заедно са още по-интересни :)

и взех, че си направих тъмблр блог с всички хубави неща, които намирам из интернет, плюс от време на време някоя и моя хубост :) http://all-the-questions.tumblr.com/
и май толкова. :)

почти като есен

2011-07-20T19:31:00.002+03:00

приютяваш миналото си
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.

страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.

without a word

2011-07-16T17:48:00.003+03:00

способен е да си тръгне
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му.
като най далечната планета
над която не прелитат самолети
и дори рози не цъфтят.

сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.

Birdy - Without A Word

сън в лятна нощ

2011-06-24T01:35:00.001+03:00

All I need is a little sign

dial М for Mусака

2011-06-18T08:33:00.004+03:00

така де, спрях се на Бонобо за закуска. онази птица май й пускам опашката за известно време.
също тъй си намерих още една недовършена приказка, за която ама съвсем бях забравила. даже първите няколко реда хич не я и помнех.
опитах се да хвана съня си за опашката, но ми се изплъзна.
и имам ужасно силното желание да си отрежа косата.
ходи ми се боса и ми се снима цветно.
роклЯ.
прибира ми се към вкъщи. още не знам за кое В става дума със сигурност. вероятно(стно) и за двете.
и обожавам снимките на http://www.flickr.com/photos/maryna_kochetyga/

после после-пис мац пис пис пис (11.51)
точка тичка точка
варени яйца и краставичка
обичам как замръзналото маслото се разтапЯ по препечената филия
коса по пода. ножица. полетно и леко хФърчащо е така.
и дишам, дишам

дишам

2011-06-17T09:54:00.004+03:00

Birdy - Shelter (Official Video) (прелестно и безмълвно) (не спирам да я слушам от вчера)
www.youtube.com

(вдъхновена с малко море в очите)

.

2011-06-15T11:17:00.002+03:00

всичко е въпрос на бавно съхранение -
жълто в зеленината
студ в дрехите
кръвта в очите.

нощем с птиците

2011-06-14T21:37:00.002+03:00

рисува орехови очи
в които се оглеждат закъснели облаци.
синьото е сън
на бонбонено небе.
в лицата взирам се, за да те зърна.
пропукват звуците по свечеряване.

не се случват
нарочните случайности.
тези улици
които са ни разминавали -
кутии пълни с есенни листа.

или е друго

2011-06-12T20:23:00.003+03:00

като дъга осеЯна от дъжд
като полЯна скрита в борови игли.
свЯн и пепел стрита между звуците
дихание и притискане на тъгата.

кестен с песен между пръстите.

обаЯние носи името на неделна вечер.
тишината между думите
закъснелият дъжд.
сбогуване или е друго.

Saint Saviour - Fallen Trees

преследване на пеперуди

2011-06-10T22:50:00.002+03:00

медийни изЯви :) http://litclub.com/library/nbpr/yanakopcheva/index.html

освен това на 25ти тоя месец в 19ч ще е откриването на многОточна еднот.чна изложба. за Варна става дума. ще съм там цяла седмица. (море)

бразилиРио обичам

и в очакване на новия албум на Bon Iver

а пък снощи с Точица си спинкахме заедно за първи път. аз - на лявата си буза. тя - с възглавница моята длан.

ветроходство

2011-06-09T16:53:00.002+03:00

случва се понякога
прокарваш пръсти през магнитни бури сякаш е пролет в косите й
приспиваш облаците с песни за демони
изгризваш всички останали ябълки до настъпване на сушата
опитваш се да прикриеш бодлите, с които е пришивала очите ти
и леко пристъпваш от пръст на пръст

ръка в морето
кожа осеяна с черни петна

да, така се случва.
да бъдеш дъщеря и син
и тихата сутрин в завивките.

writing on the wall

2011-06-08T21:40:00.003+03:00

майски хора и улици

2011-06-08T20:20:00.008+03:00

нощем се случва нещо със хората
започват да дишат

мореЯна

2011-06-05T15:37:00.002+03:00

ненавременна

2011-05-15T13:14:00.003+03:00

"чупливо е създаденото от живота отдаден в замяна на друг"

свиване на пръстите с притискане.
пукота на отминали животи, който се прокрадва зад завесите.
луната е с цвят на слива и смъртта е никога случайна, а навременна.
чупливо е създаването на живота

обирам косата си разпиляна по пода.
мекотата на първия лъч и как никога няма да сме същите

Civil Twilight - Letters From The Sky

(lyrics <3)

ж като

2011-05-12T21:00:00.000+03:00

измишльотини вол. 3+

2011-05-12T20:56:00.000+03:00

дом котва

може би завинаги

2011-05-10T18:20:00.002+03:00

всичко което попива в кожата на малки пресекулки
докато пресичаш мостове и прекосяваш градини
докато градовете на един дъх изчезват
и ръцете ти поглъщат хиляди и хиляди звезди

дълбочината на мислите рано сутрин по тъмно
когато дори птиците още спят
потапяне или удавяне
събуждаш се с рязко поемане на дъх и неспособността да отвориш очите си

прибиране на корените и на въздишките
преброяване на скосяванията в залеза
пръстите
които погребват тишината

птиците

2011-05-06T22:49:00.000+03:00

друг вариан на любимата от Bon Iver с прелестно видео

Birdy - Skinny Love

сетне

2011-04-30T08:43:00.004+03:00

най-накрая е пролет. след леките прекъсвания. събудих се още в 7 и .. 38 като че ли. хоподскок да си доподреждам багажите, които сякаш нямат свършване. новото ми дом се намира на оборище, където може и да съм си мечтала да живея. траЯна е името на собственичката, но не я наричат така. наричат я джуси. живяла е известно време в хималаите, племенничката й е яна букова (да, онази яна букова), а освен това блузата на брокерката беше с котви и красиви м-та. ннс. нали..
хрумна ми, че "най-сетне" звучи по-хубаво(и по-подходящо) от "най-накрая". защото, всъщност, след това идва друго и пролетта не е най-накрая.

скоро май не съм писала. може пък да пиша май. тогава пак ще е пролет.
хубаво е.
снимам. хм. новата ми прекрсаност натежава в чантата. желязна е и в буквалния и в другия смисъл.

свируук свирук пиук птиците навън.
довиждане хубава къщичка и тераска, на която стъпих само веднъж.

утопиЯ

2011-04-06T10:28:00.006+03:00

понякога е нужен цял един живот (или поне четвъртинка от него) за да обикнеш (морето)

отново имам онова усещане все едно съм проспала цялата пролет и цялото лято и отново е есен с привкус на зима. или само цяла една нощ и деня след нея и отново седя на светната лампа и котката се е сгушила на леглото и само шава с ухо.
не съм писала откакто пратих книгата. и нямам и желание (за момента само надявам се)
много ми се снима, но съм се затворила в тази стая, която вече не усещам съвсем като дом. искам новата ми стая да има прозорец, който да гледа към слънцето.

сега се чудя дали The Fountain не трябва да се гледа само през зимата или в късна есен

сънни състоЯния

2011-04-03T12:26:00.005+03:00

измишльотини вол. 2 (или 3, загубих им бройката)

2011-03-27T12:32:00.006+03:00

невинни години

2011-03-23T20:17:00.002+02:00

втора доза измишльотини

2011-03-16T18:35:00.004+02:00

дни

2011-03-15T00:06:00.002+02:00

слънце
хъртс
бютифул

и всичкия този живот

пръсти
ръце
обичам
липсваш
съЖивявам

(отhttp://vampire-zombie.deviantart.com/)

птиците

2011-03-04T14:14:00.001+02:00

март

2011-03-03T21:49:00.000+02:00

скриват се светлините
като проблясък на море.
сякаш пръстите ми се свиват на кълбо в пясъка.
сякаш е лято.
и свободата на ветровете зааплитаща косите ми.
и перата на чайките забити в сърцето й.

drops of jupiter

2011-03-03T12:12:00.002+02:00

стъпки в пясъка

2011-02-27T20:24:00.004+02:00

after winter

2011-02-27T18:47:00.002+02:00

пролет сънувам

2011-02-20T19:51:00.005+02:00

.

2011-02-19T10:22:00.002+02:00

странните и недовършени сънища, които имам тези дни във Враца:
много хора, лежащи на поляна осеяна с жълтурчета
празен апартамент, който може би е мой
и най-прекрасният стих, който някога съм писала

дРън дРън

2011-02-17T11:37:00.005+02:00

нЯколко за спомен :)
от Драго, Дари и Ради
(и една от мен) :)

варнЯна

2011-02-17T11:29:00.005+02:00

онази идея, която имахме с Михаил - да снимаме с дигиталния през шахтата на неговия Киев. тук обаче Дари снима през шахтата на Пентакон шестичка (искамискамискам). и, разбира се,цветовете са точно както си ги представям - цветисти са направо. останалото е Варна и няма повече какво да споменавам..
три дни пролет, светлина и свобода.
след това сивата, студена и мъглива София (може би за първи път толкова различна от това, което е в мен)
след това заснеженият и мъглив балкан на Враца. и мисълта 'няма ли да си отива вече тази зима'.
толкова ми е закопняло за зеленината, птиците и шума на живот в тъмното.
още малко..
априлаприлаприл

софиЯ

2011-02-07T23:12:00.008+02:00

blue skies from pain

2011-02-07T21:57:00.010+02:00

тъмнината

2011-01-29T21:55:00.003+02:00

и така
прибирам снежинки във джоба си
стари вестници носни кърпички
и лай на куче в събота вечер
поглеждам назад тези стъпки
тази сянка пробягваща между лампите
и страхът ми от тъмното
понякога силно ми се вярва в чудовища
с козина нокти и зъби
които безшумни промъкват се
и променят света и живота ми.

замират думите ми
и само картини
които не бих могла да опиша
хиляди хиляди кадри
заснети без светлина

паЯжина

2011-01-26T12:08:00.000+02:00

comeandgetme

перушинесто

2011-01-26T12:06:00.002+02:00

януари кацнал на прозореца ми свил крила

чаша шипков чай

2011-01-14T21:06:00.003+02:00

кедълсът изми внимателно чашата, от която току що бе пийнал шипков чай, подсуши я с кърпата на синьо-зелени цветя, и я постави на третия рафт до купата за моркови.
кедълсите обичат да похапват моркови, но не едновременно с пиенето на шипков чай. всяко нещо с времето си, както казваше мама кедълс. след което поставяше купата с моркови на масата, поръсваше ги с орехови стърготини и викаше тогава още малкия кедълс за следобедна закуска.
малко по-късно, около три до четири превъртания и още толкова спускания по заледената пътека в ляво на къщата, бе времето за шипковия чай.
когато попорасна малко, кедълса вече сам ходеше за шипки. но по-рано мама кедълс никъде не го пускаше сам и затова той винаги взимаше със себе си заека Себастиан, който имаше леко разпорено ухо и кръпка под дясната предна лапа.

вчера кедълсът беше ходил за шипки. този път сам. Себастиан, вече стар заек с повече кръпки, обичаше да чете старите вестници, седнал на малкия фотьойл до камината. старата му платнена торба, в която съхраняваше всички изсушени плодове, бе започнала да се празни, а и времето си го биваше - снежните парцали тупваха тихо и насред тях червените шипкови плодове се забелязваха отдалече.

волните китове

2011-01-14T20:57:00.000+02:00

нови хубости от Freelance Whales :)
Enzymes

Ир+песен+лято=три

2011-01-13T21:15:00.003+02:00

е някой който
знае как да приспива пеперуди а сутрин
вплита думите си в утринна мъгла
и полепва с капчиците по косите на тревата
знае да намери онова ухание което
прелъстява светулките сред горите в тъмна лятна вечер
е някой който е роден сред птиците
който пее спи и мисли
и носи в себе си морето

чер.вена

2011-01-05T19:02:00.004+02:00

най-странният сън -
къща кораб
с петоъгълни прозорци
и всички останали сънища, които не помня и които тази година са още по-особени
и сънищата от последните две нощи на миналата година

и сълзите тази сутрин и уплахата

и малко по малко забравям зашо ме има

обичам те в теб

2010-12-18T12:09:00.002+02:00

се влюбвам
докато върха на пръста ти
докоснал първо устните ти
допира кожата на лявата ми буза
и съвсем леко почти като вятър
докосваш косата ми отместваш я
от лицето ми
усмивката и после вечното
мълчание
а също и моята тишина
така влюбвам се и не зная
нуждата от обич
или нуждата от Теб
в този друг някой мой живот
тъй щастлива тази вечер
седиш до мен и ме докосваш -
устните на пръста
вятърът в косата

разнидуми, разниптици

2010-12-13T21:50:00.003+02:00

"she can fall in love with someone, just by the way he's hugging her." (или почти същото е)

"The Space in Between."

(http://morelloblossom.deviantart.com/favourites/#/d21zecx)

a head full of sky

2010-12-12T19:39:00.004+02:00

gonna live forever

2010-12-07T17:55:00.002+02:00

някога ще просребреят косите ми
и всички усмивки които някога съм имала
ще бъдат изписани около устните ми
сълзите които някога съм плакала
ще проблясват в ъгълчетата на очите ми
и може би може би
тогава най сетне ще съм щастлива

protection

2010-12-04T22:51:00.001+02:00

нещо красиво, нещо за обич

2010-12-04T21:07:00.002+02:00

http://blog.annettepehrsson.se/

фигура
отдалечваща се във мъглата
така представям си
корицата на "и всички въпроси"

read out all their names

2010-12-01T20:26:00.004+02:00

се разпада на хиляда парченца небе
по острите им ръбове стъпва и нарязва ходилата си на хиляда резки
потича кръвта по заснежените пътеки следвайки хиляда стъпки

и това предусещане
за хиляда несбъднати години

сънищата които ще сънува
още хиляда луни

и всички хиляда обаждания
които никога няма да изговори

приказка за стоедин

2010-11-30T21:44:00.002+02:00

колко хиляди години
се побират в гардероба ми
и ме дебнат сутрин рано
в тъмното

и изскачат нощем призраци
на несбъднати животи
преследват ме в сумрака
на отключващата се врата

стряскам се
а денем рядко помня
всички нощни писъци
и счупени прозорци

мека сивота.
мъгливи мисли.

съботна квадратЯна

2010-11-30T20:34:00.004+02:00

поларидЯна

2010-11-28T12:42:00.008+02:00

аз те снимам, ти ме снимаш...

2010-11-28T12:38:00.004+02:00

понякога съвсем не знам дали се връщам или отивам

2010-11-25T20:48:00.001+02:00

тя каза "Правиш любов с битието си."
и съвсем така си е

И пиеш често чай, нали?
Паячетата зад пердето престават да те плашат.

(масив - prayer for england)

How To Destroy Angels

2010-11-23T22:09:00.004+02:00

нима не умееш
да се вмъкваш под перата
да настръхнат и опадат като есенни листа
като вятър
да разпръснеш мислите на хиляди посоки
от топлината на южняка да се разтопи
даже белотата
да заплетеш и пръстите в конци
червена пяна и игличини въздишки
да вдишваш въздуха и притока на кръв и всяка мисъл
и във всеки сън да се простираш
от тъмнината до зори

така
унищожаваш ангели

she's up in the sky and the sky is fallin'

2010-11-22T22:43:00.003+02:00

докато лети
върху й падат облаци
прегризва всички нишки
свързвали я с земното
и се впуска с вятъра
да гони птиците

(http://www.flickr.com/photos/nicoletierney/4861833707/sizes/z/in/photostream/)

в къщата на баба

2010-11-21T20:03:00.005+02:00

баба се казва Янка, но всички я наричаме баба Ани
освен името, съм взела и професията й
като била млада и живеела на село всички я наричали Янка Даскалицата

друго, което разбрах тези дни е, че сънищата ми са еднакво реални без значение къде се намирам и не са (както си мислех) заради мястото. само тези във Враца от предните две нощи имаха повече привкус на мои спомени, само че още несбъднати

и след цяла вечност

2010-11-20T19:17:00.001+02:00

~малко бъгава обработка заради уиндолс пикчър едитора :/

влак

2010-11-19T22:38:00.003+02:00

кацане с приплъзване

момчето което рисува с лице
и всички погледи вперени в него
с черното мастило по ръцете му
малката драскотина до палеца
и вените с форма на море.
хората от скиците
черно-бели светлини
кадри запаметени в ума му.
проблясъци и шум и светлина.
и по устните му утринна мъгла.
(птица със зелено по крилата)

8

белезите по лявата ми ръка-
следа от молив на палеца
малката усмивка на кутрето.
целият ми живот от ляво на дясно.
младостта във показалеца ми
всичките ми имена в безимения пръст
и аз в средата - тук и сега -
бяло петно върху нокът.

8

сънищата ми - спомени
от чуждите ми животи

8

открий Ме

2010-11-17T22:34:00.000+02:00

Някой ден,
открий ме, открий ме
Някой ден,
открий ме, открий ме

sладкиши

2010-11-14T21:26:00.003+02:00

за всички поЖелали и оПитали :)

три пакета бисквиди (аз позлвах еверест два пакета какаови и един с мало) се натрошават на доооста ситно, към тях се прибавя малко по-малко от половин пакетче масло, какао и мляко, докато се получи смес подобна на тесто. това се разстила върху алуминиево фолио или целуфан или нещо от рода.
върху този кафяв блат се намазва бял, който е по-тънък и се прави от пудра захар и малко повече от половинка пакетче масло, хубаво разбъркани.
после цялото това чудо се навива на руло и се прибира в хладилника/камерата докато се стегне хубаво.
а после после се нарязва на парченца и се хапва в приятна компания :):)

зимна песен

2010-11-14T10:05:00.003+02:00

Сънувах че съм близо до морето, виждам го ей там, отсреща. И казвам "Само да ида да го снимам, за последно, преди да си тръгна, каквото е красиво, есенно". И после Мишо се появи някак в съня и каза "Да не искаш да кажеш, че морето не е хубаво през зимата?!"
Сънувах някакви есенни алеи в парк, целите застлани с жлти листа.
Сънувах как с Цвети си обсъждаме последната серия на Стъклен дом, понеже вчера за първи път я гледах сама и беше странно да няма с кой да си казваме 'аууу знаех си че нещо такова ще се случи'.

Днес се очаква хубаво да е.
Сладък салам (специЯлно за Пешо), бисквитена торта с кисело мляко и сладко (да я направим с Дороти), кекс (да приготвим със Сирма), соленки (от Славина), тиквена баница (без орехи, специално за мен от Габи), плодове (от Цвети и Митко), чай и сладка изненада от Сирма :)
Освен това някакви още котки ще дойдат у дома :)

От вчера слушам всичките си песни, които включват думичката winter
Освен Walk with me Wait for me на Моби Мобс :)
Но те са достатъчно зимни и без да го има в името им.

8
заключване във сънищата
закопчаване на мечтите
8
http://shesinacoma.tumblr.com/post/1478667072

слънцето

2010-11-13T19:20:00.002+02:00

ми липсва
сутрин за събуждане

обичам есенна София
когато в ранния следобед припича и като гущерче може да поемаш топлината и да си я съхраниш за най-дългата зима

и филмите с поука, които изглеждат толкова простички, обаче ако ги гледаш през очите на дете сигурно нищо не се разбира

и как очакваш да не те мисля завинаги по някакъв само мой си начин

дом

2010-11-11T21:28:00.002+02:00

Дни
Облечени
във Мекота
и Котки
скрити в джоба на палто
и Сънища
завивани от вятър

пренасЯна

2010-11-06T09:38:00.004+02:00

великото мое преселение

изведнъж всичкият ми Багаж (не, не онзи с многото крачета, който гледа страшно понякога) ми се струва толкова малко и после изведнъж се сещам, че не съм прибрала толкова още неща
искам да изхвърля половината
така и ще направя
или поне ще ги оставя тук и ще оставя Цвети да се отърве от тях наместо мен

тези дни се чувствам изпълнена с живот, обаче е малко сякаш само по повърхността
сънувам много и истински (отново), което може и да е хубаво, но повечето сънища са кошмарни и свързани с работа

мисля си, че е много по лесно да се разплачеш, за да покажеш силната емоция на радост.

чувствам се сякаш съм изгубила желанието си да снимам момента. всичко трябва да е огледано, намерено, харесано и тогава може би..

i need my monster*

тича

2010-11-04T23:02:00.003+02:00

сТича се
по улиците, по паважа
после вдясно
покрай онова дърво
което зиме най-прилича на стихия

и тъй прилича
на онази пролет, през която
реките претопяват се във океани
в която птиците
прибират се в гнездата си
и прочитат своите изгубени писма.
и както лятоска понякога
слънцето се загнездява
във косите й
и снася вечер своите светулки
и сутрин пее със щурците в тишината.

и сякаш есен е
и листопада, цветовете привечер
мъглите
и замръзналата сутрин по тревата скреж...

се стича -
малки камъни забити във петите й.

в очакване на най-дългата зима

2010-11-04T22:58:00.001+02:00

The Sun (feat. Nili) - Villeneuve

октомври

2010-11-03T19:16:00.003+02:00

Вдишване.
Блестящи облаци,
кристален дъжд.
И вятър
който прекършва самодиви

...вятър
който погубва самодиви
*
Вдишване
на тишината рано утрин

~

време за вдишване
и време за приземяване
време за скитане нощем
и време за жарки сънища.
и съм друга
друга съм в тази минута.
в тази зима

е есен..

2010-10-31T08:25:00.008+02:00

само веднъж в годината е един и същи час два пъти за последно в живота ни

lсиньоlлятоl

2010-10-24T00:06:00.002+03:00

hunger

2010-10-19T22:52:00.004+03:00

про-странство

2010-10-16T20:02:00.003+03:00

космос, тук ли си сега?
тук съм и във теб мълча.
космос, имам кестен във косите
и между пръстите ми котка скита.
и сутрин рано вярвам в самодиви,
лилавокоси и красиви,
понякога летя наужким
търся есенните жълти круши,
и крия вятъра във шепи свити.
китарен звън на дъжд се сипе.

на разсъмване

2010-10-09T09:36:00.002+03:00

сред жарта на последното лято
сред светлинните проблясъци
и ехо от препускащи коне
сред развихрянето на листа
и прах от корени
и есента прибрала в джоба си
и мислите скътала в дъното на облаци
прелита
момичето
с хиляда имена

аз

2010-10-08T21:50:00.001+03:00

момичето
с хиляда имена

тексТури

2010-09-29T21:21:00.006+03:00

Днес, понеже цяла седмица не съм на работа, мързелувах съвсем по истински. Не съм си показвала носа навън. Добре, де. Излъгах. Сутринта (сякаш е било преди сто лета) ходих до магазина за мляко и вафли, а после даже простирах.
(прострЯна)
Както и да е :) Реших, че е крайно време да се пробвам с ползването на текстури във ФШ. Намерих два хубави сайта, откъдето дръпнах няколко смахнато изглеждащи текстури, изгледах 3 от 5те минути видео урок за използването на текстури във ФШ и ето резултата.
Първата, разбира се, стана най-добре, защото имаше някаква (не знам каква, така и не успях да открия после точно) пост-обработка от Ради.
(Да, може би трябва в някакъв момент да опиша ходенето си до Варна в края на лятото. Кестени, котки, мишки, вятър, вълни и какво ли още не.)
Та.. Ето на :) Първи стъпки в текстурите, грозни и смешни, снимани са с Canon 350D (след ремонт е, подчертавам!) и някакъв 10мм, който Цвети домъкна онзи ден. Мързи ме сега да гледам какъв точно е, канонски е със сигурност обаче и не става на лентовия ми Канон, гадост.
ватевър..
:)

Тук май трябва да пробвам друга текстура. Не съм много сигурна все още :)

Universe closed. Use rainbow.

2010-09-21T23:04:00.003+03:00

да разлаем кучетата искаш
мини тогава да събираш
изоставените котешки опашки
свити на кравай нейде
до кофите за боклук
там под нападалата шума
на наближаващата есен се крие
кестеновият прах на изминалото лято
събери го в шепа и викни
на помощ вятъра
разпръснете го по улицата по стените
на блоковете къщите и офис сградите
най вече
под жълтите петна от уличните лампи
навярно някой ала не и аз би казал
че приличало му на звезди
и после
после
легни на тротоара и нека
косата ти да се вплете между напуканите плочки
пей песен с много думи
и си спомняй чучулигите

Сънят ми е пощенски плик в ръцете на дядо

2010-09-20T18:00:00.007+03:00

отнеси
ръцете ми
откъсни
косите ми
превърни
във пепел
тази пустота
скрий очите
от прахта
на времето
и обвий ме
в морска буря.

тъй бели
звездите са
нощем
когато залепяш
ги по стените ми
бели и
мъничко
розови
скрий
ги
дори
от мен самата
на ламаринени закачалки
и
дървени
легла
и толкова много книги, рисунки и музика

лист лавандула
ярък
лято летя
прелитам лилия
ладия лодка лятоска
лотус прямота
балони
милея